Стандарт на породата

СИБИРСКО ХЪСКИ
№270 от 24.01.2000
Използване: Куче за теглене на шейни
Класификация по FCI: група 5 - шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета
Не се изисква работно изпитание
ОБЩ ВИД: Сибирското хъски е средно на ръст работно куче, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашката като четка подсказват северния му произход. Типичната му походка е плавна и привидно се движи без усилия. Изпълнява оригиналните си функции във впряга с голяма вещина, носейки лек товар със средна скорост на големи разстояния. Телесните му пропорции и формата отразяват този основен баланс на сила, скорост и издържливост. Мъжките от породата сибирско хъски са мъжествени, но никога груби; кучките са женствени, но без слабости в структурата. В подходяща кондиция, с твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
- В профил, дължината на корпуса от раменната става до задния край на крупата е малко по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.
- Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила.
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Характерният темперамент на сибирското хъски е дружески и нежен, но то е също така нащрек и енергично. Не проявява силно изявени качества на куче пазач, нито е прекалено подозрително към непознати или агресивно към други кучета. Определена резервираност и усещане за собствено достойнство могат да се очакват при възрастните кучета. Интелигентността, послушанието и нетърпеливото му предразположение го правят приемлив компаньон и страстен работник.
ГЛАВА
Черепна част:
Череп: Среден на размер и в съответствие с пропорциите на тялото; леко заоблен отгоре и се стеснява от най-широката си част към очите.
Стоп: Добре изразен.
Муцуна:
Нос: Черен при сивите, бронзовите и черните кучета; с цвят на черен дроб при медночервените; може да бъде с телесен цвят при чисто белите кучета. Приемлив е "снежен нос" с розови ивици
Муцуна: Средно дълга и средно широка, постепенно се стеснява към носа, връхчето нито е заострено, нито затъпено. От стопа и до върха носният гребен е прав.
Устни: Добре пигментирани и плътно прилепнали.
Челюсти и зъби: Захапката е ножична.
Очи: С бадемовидна форма, средно раздалечени и поставени малко косо. Очите могат да бъдат кафеви или сини на цвят, приемливи са също по едно око от цвят или разноцветни (партиколор).
Изражение: Страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво.
Уши: Средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо на главата. Те са дебели, добре окосмени, леко засводени отзад и твърдо изправени, с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
ВРАТ: Средно дълъг, засводен и носен гордо изправен, когато кучето е в стойка. Когато се движи в тръс, вратът е изпънат под ъгъл, така че главата е изнесена малко напред.
ТЯЛО:
Гръб: Прав и силен, с равна горна линия от холката до крупата. Средно дълъг, не е нито изгърбен, нито провиснал от излишната дължина.
Поясница: Стегната и суха, по-тясна от гръдния кош, леко прибран корем.
Крупа: Отклонява се под ъгъл от гърба, но не толкова стръмно, че да ограничи свободното изтласкване на задните крайници.
Гръден кош: Дълбок и силен, но не прекалено широк, като най-дълбоката му точка се намира точно зад и на нивото на лактите. Ребрата са добре отделени от гръбнака, но са плоски отстрани, за да позволяват свободните движения на кучето.
ОПАШКА: Добре окосмената опашка е с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия, и обикновено се носи над гърба в благороден сърп, когато кучето е нащрек. Когато е вдигната, опашката не се навива отстрани на тялото, нито прилепва плътно към гърба. Отпусната на нивото на гърба или под него опашка е нормална за куче, когато е в покой. Космите по опашката са средно дълги и приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу, като й придават вид на заоблена четка.

КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Когато кучето стои и е гледано отпред, предните му крайници са средно раздалечени, успоредни и прави. Костите са солидни, но не и тежки. Дължината на крака от лакета до земята е малко по-голяма от разстоянието от лакета до върха на холката. Вълчите пръсти на предните крака може да бъдат отстранени.
Рамене и мишници: Лопатките са добре изтеглени назад. Раменната кост се намира леко под ъгъл назад от раменната става към лакета и никога не е успоредна на земята.
Мускулите и сухожилията, които придържат рамото към гръдния кош са здрави и добре развити.
Лакти: Плътно притиснати към тялото и не са извърнати нито навън, нито навътре.
Стави на китката: Силни, но гъвкави.
Китки: Гледани отстрани, китките са под лек наклон.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и са гледани отзад, задните крайници са средно раздалечени и успоредни. Ако има вълчи пръсти, те трябва да бъдат отстранени.
Бедро: Добре замускулено и мощно.
Бедрена става: Добре наклонена.
Скакателна става: Добре обозначена и ниско поставена.
ЛАПИ: С овална форма, но не прекалено дълги. Лапите са средни на размер, компактни и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди и добре подплатени. Лапите не са извърнати нито навън, нито навътре, когато кучето стои спокойно.
ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Типичната за сибирското хъски походка е плавна и привидно то се движи без усилие. То е бързо и с лека походка, а когато е на изложбения ринг трябва да се води на отпуснат повод в средно бърз тръс, като демонстрира добър обхват на предните крайници и добро оттласкване на задните крайници. Когато се гледа отпред назад докато се движи в ход, сибирското хъски не стъпва в една следа, но щом скоростта нарастне, крайниците постепенно се насочват навътре, докато лапите започнат да стъпват на една линия, точно под надлъжната ос на тялото. Когато следите от лапите се слеят, предните и задните крайници започват да се изнасят право напред, но нито лактите, нито бедрата се обръщат навън или навътре. Всеки заден крак стъпва в следата на предния от същата страна. Когато кучето тича, горната линия остава твърда и равна.
КОЗИНА:
Косъм: Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг, като му придава вид на добре окосмено куче, но никога не е толкова дълъг, че да закрие ясните очертания на силуета на кучето. Подкосъмът е мек и гъст, и достатъчно дълъг, за да поддържа покривния косъм. Космите на покривния косъм са прави и донякъде прилепнали, но никога груби или щръкнали встрани от тялото. Трябва да се отбележи, че отсъствието на подкосъм по време на смяната на козината е нормално. Тримингът на мустаците и козината между пръстите и около лапите за придаване на по-спретнат вид е допустим. Тримингът на козината в която и да е друга част на кучето не трябва се прощава и се наказва много строго.
Окраска: Допустими са всички цветове от черно до чисто бяло. Разнообразието от петна по главата е често срещано и включва много поразителни шарки, каквито не се срещат в другите породи.

РАЗМЕРИ И ТЕГЛО
Ръст при холката:
Мъжки кучета: 21 до 23.5 инча (53.5 до 60 см)
Женски кучета: 20 до 22 инча (50.5 до 56 см)
Тегло:
Мъжки кучета: 45 до 60 паунда (20.5 до 28 кг)
Женски кучета: 35 до 50 паунда (15.5 до 23 кг)
Теглото е в съответствие с ръста. Споменатите тук размери представляват крайните граници на височината и теглото, без да се отдава предпочитание на някоя от крайностите. Всякаква проява на излишна масивност на костите или излишно тегло трябва да се наказва.
ОБОБЩЕНИЕ: Най-важните характеристики на породата сибирско хъски са средният ръст, средната костна система, добре балансираните пропорции, лекотата и свободата на движенията, подходящата козина, симпатичните глава и уши, правилно носената опашка и добрия характер. Всякакви прояви на излишна тежест на костите и тегло, ограничена или тромава походка, или дълга, груба козина трябва да се наказват. Сибирското хъски никога не изглежда толкова тежко или грубо, че да има вид на товарно животно, нито пък е толкова леко и крехко, че да има вид на спринтьор. И при двата пола сибирското хъски има вид на склонно към изключителна издържливост. В допълнение към вече споменатите дефекти, очевидните структурни недостатъци, присъщи за всички породи са нежелани и за сибирското хъски, както и при всяка друга порода, дори ако не са специално споменати тук.
НЕДОСТАТЪЦИ: Всякакви отклонения от гореописаното трябва да се смятат за недостатък и сериозността, с която се гледа на него трябва да бъде в точно съотношение със степента му.
Череп: Тежка или масивна глава; прекалено фина глава.
Стоп: Недостатъчен.
Муцуна: И прекалено заострена, и прекалено тежка; твърде къса или твърде дълга.
Челюсти и зъби: Захапка, която е различна от ножичната.
Очи: Поставени под твърде голям наклон; поставени твърде близо.
Уши: Твърде големи в съотношение с главата; твърде широко поставени; недобре изправени.
Врат: Прекалено къс или дебел; твърде дълъг.
Гръб: Слаб или провиснал гръб; извит нагоре - "шаранов"; скосена гръбна линия.
Гръден кош: Твърде широк, "бъчвовидни ребра"; прекалено плоски или слаби ребра.
Опашка: Прилепнала към гърба или стегнато навита опашка; опашка с "перо" (дълга козина от долната страна); поставена твърде ниско или твърде високо.
Рамене: Прави рамене, хлабави рамене.
Предни крайници: Слаби китки; твърде тежки кости; твърде тясно или широко поставени отпред; извърнати навън лакти.
Задни крайници: Изправени бедрени стави; кравешка постановка, твърде тясно или широко поставени отзад.
Лапи: Меки или разпуснати пръсти; лапи твърде големи и тромави; лапи твърде малки и деликатни; пръсти, обърнати навън или навътре.
Походка и движения: Скъсена, подскоклива или неравна походка; насечена или търкаляща се походка; сближаване на крайниците или рачешка походка.
Козина: Дълга, груба или рошава козина; с твърде твърда или копринена текстура; забранен е триминг на козината, като изключим разрешения по-горе.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ
Мъжки кучета с ръст над 23.5 инча (60 см) и женски кучета над 22 инча (56 см)
Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.