Latest topics
» HOW TO GET DROPBOX 16GB
Пон Юли 11, 2016 11:49 am by Mr.storm9x

» Dropbox 18GB Permanent
Нед Юли 10, 2016 10:38 am by Mr.storm9x

» womens occasion dresses
Нед Май 13, 2012 12:35 am by Mr.storm9x

» Gaming Through Time
Вто Дек 06, 2011 5:08 pm by Mrblack0301

» Spotify Wants to Attract Users With Apps
Пон Дек 05, 2011 10:26 pm by minamai

» New Couple Alert
Пон Дек 05, 2011 10:26 pm by minamai

» First Vietnam province announces hand-foot-mouth epidemic
Пон Дек 05, 2011 10:25 pm by minamai

» Down On The Floor
Пон Дек 05, 2011 1:14 pm by minamai

» Hopper Jonnus Fang
Пон Дек 05, 2011 1:14 pm by minamai

» Two-headed baby dead
Пон Дек 05, 2011 1:13 pm by minamai

Галерия



История на породата

Go down

История на породата

Писане  Admin on Съб Сеп 05, 2009 6:12 pm

В Азия англичаните открили 3 големини тибетски овчарски кучета, работещи със стадата овце. Най – малката била известна като ши – тцу, средноголямата местните хора наричали лхаса апсо, а най – голямата от тази тройка била наименувана вече от англичаните “тибетски териер”. Първите описания и стандарти излезли изпод перото на Лайонъл Джакъбс на границата между XIХ и XX век, но не внесли голяма яснота в различаването на тези три, по – скоро варианти, отколкото породи, което е напълно разбираемо. И ако изключим влечението по ориенталската мистика, достатъчно е да си припомним появата на европейските пинчери и техния път към сегашните им форми – джуджетата, малки, средни, големи и варианти, отличаващи се по цвят и качество на косменото покритие, които днес познаваме като самостоятелните породи шнауцери, пинчери и добермани.


От пасищата до двора

Някои стопани на кучета от групата “апсо”, т.е., на сегашните тибетски териери, лхаса апсо и ши – тцу ,не обичат да чуват, че техните домашни любимци имат прост селски произход. Те с радост слушат повече или по – малко правдивите истории за голямото им значение в религията – като спътници на азиатската аристокрация, като символични дарове, носещи щастие, като живи лампички за поклонниците и като любимци на императорите.

Много от това е истина, но истина е и това, че всички тези кучета дълбоко в сърцето и в инстинктите си са останали овчари... Никой не трябва да съжалява за това, че техните типични качества – весел характер, живост ,подвижност, активност и дружелюбност са точно чертите, които животните носят от своето овчарско минало! Всеки стопанин на тибетски териер или лхаса апсо може да потвърди от собствен опит, че куче, което за пръв път в своя живот излиза от дома си сред природата, на поляна, започва с огромна енергия и радост да бяга от типичните кръгове на овчарските кучета и да лае по несъществуващото стадо от овце, което никога не е виждало. Разпространението и развитието на азиатските овчарски кучета било основно повлияно от отглеждането на овцете. Затова и по – късните породи се съсредоточили главно в тези области на Тибет, където имало добри природни условия за стадата. Безпорно щастие за тези кучета било и това, че благодарение на дружелюбния си характери и интересен външен вид наистина успешно изминали пътя от пасищата до дворовете, и то не селските, а господарските. Благодарение качествата си, те намерили своето място като кучета – компаньони и местата, неподходящи за отглеждане на овце (съседен Китай). На подобен принцип, много столетия по – късно, кучетата се разпространили в Европа., първоначалната форма на азиятските породи или вече под формата на производните от тях кучета (напр.полската равнинна овчарка).


Как го описват стопаните му ?

Какъв е наистина тибетският териер ? В повечето справочници ще прочетете, че е средно голямо куче с дълга космена покривка, подобна на човешка коса. То е темпераментно и бързо, без да е див побойник. В основата си тази характеристика отговаря на истината, но според нея трудно можем да си представим породата.

Да започнем отначало. Тези неголеми кучета в своята родина тичали около стадата от тибетски якове, кози и овце. Те били непретенциозни и предани на своя стопанин, на когото трябвало да бъдат и компаньони – през нощта спели при него, сгрявайки го със своето тяло. Всичко, което се отнася за тибетския териер, е рационално! Това важи и за характера му. А косменото покритие го топли през зимата и го пази от бързо прегряване през лятото. Водата се стича по него, без да може да го накваси и кучето след добро изтръскване скоро изсъхва. Дължината на косъма не е никакъв проблем – той краси кучето, което се вижда най – добре, когато то тича. Космената покривка има висока “самопочистваща се” способност, но в европейските условия на голямо промишлено замърсяване трябва редовно да се къпе и често да се разресва.

Козината закрива очите така, че те да бъдат запазени от снежната белота и от вятъра. Снегът и дъждът се задържат от дългите косми. Често непосветените се чудят как това куче вижда през богатото си космено покритие. Отговорът е прост - вижда добре! Не фиксира всичко наоколо, но за ориентация сред терена това му е напълно достатъчно. Ако започнете да му връзвате панделки, трябва да знаете, че това е завинаги – кучето няма да се научи да гледа през космите си. Обратно, ако на по – възрастно куче започнете да вдигате космите, очите ще страдат, защото са свикнали на полумрак – на силно слънце това може да доведе до силно възпаление. Опашката също пази тези уникални животни - най – вече в областта на бъбреците. Ако през зимата пипнете гърба на кучето точно под извитата опашка, ще усетите приятна топлина. Благодарение на отличното уравновесяване, тялото има отлична конструкция за бяг по горски терени. То се отличава с фантастична подвижност – резките смени в посоката на движение не представляват за него никаква трудност, а опашката му в такъв момент служи като отлично кормило.


От най – ранна младост за тези кучета са необходими взаимен контакт, внимание и любов – те не трябва да се възпитават с насилие. Такова животно в никакъв случай не трябва да се връзва за кучешка колибка, раздялата със стопанина може да доведе до смърт – като никое друго животно тибетското куче има удивителната способност да чувства настроенията на своя господар и да се приспособява към тях. При възпитанието му не трябва да се подценява неговата интелигентност, а напротив – да се уважава индивидуалността му. Този териер притежава голяма способност да се учи чрез подражание от други кучета, което е много голямо предимство за стопаните на по – стари и по – опитни животни – те, посредством тях, възпитават младите кучета с минимални усилия.

Тибетския териер е отличен другар за екскурзии сред природата. Те са неговата страст – “панелното” куче изведнъж се превръща в безстрашен пазач, който точно знае къде е “границата”, при която да събуди заспалата си стопанка поради приближаваща опасност или само да подаде тихо предупреждение. При нужда то може да се приспособи и към възможностите на по –старите хора, които се без шансове за интензивно движение. Добър приятел е за децата, особено за гонитби по поляните, за състезания “аджилити” или за игра на фризби. Ако тибетският териер има до себе си приятел, няма глупост, в която да не поиска да участва, освен ако сам не измисли някоя...


Това куче тежко понася семейните скандали или мъмренето на децата – то обича спокойствието и ясните взаимоотношения. Ако у дома пристигне ново бебе, веднага с голямо търпение и любов става негов защитник. Без трудности свиква и с домашните животни, даже и с котките. Тибетският териер може да бъде приятел и на друго куче в семейството. Ето какво казва любител за тези азиатци:”имахме 11 годишен мелез, който вече беше сляп и глух – по време на разходките разчиташе само на повода. Всичко се измени с идването на новия “тибетец”! Можехме да пускаме свободно и двамата, без страх за по – стария. Кучетата ходеха плътно един до друг при разходките си и “тибетецът” предаваше ценна информация на своя другар. Например, при препятствия се спираше така, че с извиването на тялото си да прегради пътя на по – стария си приятрел – след това заедно внимателно заобикаляха пречката.

Във всеки случай – ако изберете тибетски териер, за каквато и да е дейност, трябва да ангажирате изцяло вниманието му. Е, не по цял ден. “Тибетецът” може да прекара часове сам вкъщи. И чак след завръщането на стопаните се оживява. След това, разбира се, ваше задължение е да конпенсирате отсъствието си с голяма разходка, достатъчно дълго чесане и галене и с някаква игра – най – добре с “хвърли – донеси”.

Стопани на тези кучета казват следното :”въпреки, че не са истински териери, след 18 годишно съжителство с животните установихме, че те имат много общо с истинските териери : темперамент, постоянство, готовност да бранят глутницата, игривост до напреднала възраст и висока интелигентност”.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 132
Points : 333
Reputation : 9
Join date : 18.04.2009
Age : 28
Местожителство : Пловдив

Вижте профила на потребителя http://zaicheta.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите