Здраве

Здравословен справочник на Мопса
Това е само образователна информация и няма за цел да замести съветите или лечението от твоя личен ветеринар. Моля обсъдете всички здравословни проблеми или въпроси,които може да имате, с личния си ветеринар.

Мозъкът на Мопсовете
Ние не говорим колко умен и поддатлив на обучение е Мопсът, а за някои сериозни проблеми, които могат да възникнат в централната нервна система на кучето.
Енцефалит на Мопса – това е единствен по рода си за Мопса проблем, който всява страх в сърцата на тези от нас, които познават и обичат тази порода. Енцефалит е фатално възпаление на мозъка. Ние не знам защо Мопсът го получава. Ние не знаем и как да го лекуваме. Няма начин тази болест да бъде тествана, като може да бъде изследвана само мозъчна тъкан от мъртви кучета. Засегнатите от болеста кучета са най-често млади. Те получават припадъци, световъртеж, слепота, кома и смърт, като всичко това се случва в рамките от няколко дни до няколко седмици. Това явно е генетичен компонент,защото протича в срокове. Клубът на Мопсовете в САЩ, заедно с American Kennel Club Canine Health Foundation, спонсорира два отделни научно-изследователски проекта, за да се опита да разбере повече за разпространяващата се болест. Единият проект е проведен в университета Корнел. Главният изследовател е др. Scott Schatzberg. Вторият проект се провежда в Texas A&M University.
Епилепсия – Не всички мопсове, които имат припадъци, имат епилепсия. Срещат се кучета, които имат идиопатична епилепсия или припадъци с неустановен произход. Много от тези кучета, могат да бъдат контролирани с анитконвулсни лекарства като Phenobarbital или Potassium Bromide. Целта на тази терапия е да се намали силата и честотата на припадъците. Вие трябва да работите по този въпрос в тясно сътрудничество с вашия ветеринар, за да определите правилното лекарство и необходимата доза за вашия домашен любимец.
Нервна дегенерация – този синдром, който е характерен за по-възрастните мопсове, няма официално название, както и твърде малко се знае по въпроса, защо мопсовете го развиват. Притежателите на засегнатите от този синдром кучета може да забележат,че техните мопсове влачат задните си лапички, олюляват се в задната си част и имат проблеми да подскачат нагоре и надолу. Задната им част им понякога става значително по-извита и кучето може да стане насдържано .Кучетата не изглежда да страдат и тяхното здраве много често се влошава много бавно. Често предницата на кучето е все още в добра форма и то е силно и някои от тези кучета могат да се справят добре със специална количка за задната им част. Противовъзпалителните лекарства изглежда не влияят на прогресивното заболяване. За щастие мопсовете са преносими, лесни за вдигане и стопаните на такива кучета могат да помогнат за поддържането на добър начин на живот на техните любимци.
Очите на Мопса
Мопсовете имат големи, изразителни очи, но те също така могат да получат сериозни заболявания, които изискват лечение от вашия ветеринар и даже понякога ветеринарен офталмолог. Всеки знае за мопс с едно око, затова ако подозирате, че вашето куче има проблеми с очите не се колебайте да потърсите професионална помощ.

Язва на роговицата – ако забележите, че вашето куче е кривогледо или пък едното му око е зачервено или сълзи, то може да има одраскване или рана на роговицата (прозрачната част на окото ). Вашият ветеринар може да поиска да оцвети окото, за да изследжа роговизата и да назначи домашно лечение. Роговиците могат да потъмнеят бързо и окото може да се разкъса, затова вие трябва веднага да потърсите помощ от ветеринар.

Сухо око и пигментален кератит – тези два проблема често, но не винаги се появяват заедно. Някои кучета не произвеждат достатъчно сълзи и техните очи не се овлажняват и получават „сухо око”. Вие може да видите прекомерна слизеста ципа в очите на вашия мопс и те могат да са зачервени. Вашият ветеринар може да приложи специален тест, наречен Schirmer Tear Test, за да останови дали вашето куче е засегнато. Ако то не произвежда достатъчно сълзи, има специални лекарства, които може да бъдат използвани, за да стимулират жлезите да произвеждат повече сълзи. Обикновено трябва да пазите също така прекомерната слизеста ципа flushed out of the eyes. При пигментален кератит, собствениците понякога забелязват тъмни черни петна жърху роговицата или прозрачната част на окото, особено в ъгъла близо до носа. Понякога има съвсем малко в близост до вътрешния ъгъл, но някои мопсове имат пигмент, които покрива рогожицата им и те са слепи. Могат да бъдат използвани лекарства, за да се поддържат очите влажни и да рассеят пигмента.И двата от тези проблема изискват доживотно лечение.
Някои кучета имат супер дълги мигли, които се трият в окото и могат да причинят възпаление и понякога рани. Някои кучета се нуждаят от операция за отстраняване на миглите.
Ентропия– това е състояние, когато клепачът, често долният клепач, се плъзга като транспарант. Така космите на клепача се търкат в окото и го възпаляват. Необходима е хирургична намеса за коригиране на клепача..
Проптосис – понеже очите на Мопса са склонни към изпъкналост, е по-лесно те да бъдат вкарани чрез очната кухина , отколкото по друг начин. Ако кучето е ухапано близо до окото, окото му може да бъде натиснато напред пред клепачите. Окото е все още на място, като е прихванато от нервни тъкани и мускули, но понякога е много наранено, за да може кучето да вижда отново. Необходима е хирургична намеса, която може да спаси част от зрението.