История на породата

Въпреки, че сега е добре известно че помераните са едни от най-малките представители на кучетата, в миналото те са били значително по-големи.Тези които са не запознати с породата може би ще се изненадат от някои от ранните рисунки на померани, които са по-гомеми от сегашните представители на породата.



Името на породата



Името на породата произлиза от родината на помераните а именно бившо херцожество Померания разположено между източна Германия и западна Полша. Помераните са потомци на Европейските работещи кучета. Подобни кучета са на голяма почит в Гърция и Рим, където са били чест подаръка за дамите / като домашни любимци / В миналото помераните били наричани „ Малтийски кучета” което довело да някакво объркване. Най-ранният запис на името „померан” е направен в книгата „ Откривателско пътешествие около света „ писател – Джорд Ванкувар. Той е написал, че през 24 Май 1792 год. е посетил село в Индия, където е видял наколко кучета „ приличащи на тези от Померания но все пак по-големи „ Те са, той казва, подстригани много късо, а с тяхната козина месните хора са изтъкали одела.





История на породата



Кучетата от тази порода са използвани главно за контрол на овцете и стадата. Те са познати обикновено като Вълчи Шпиц / Wolfspitz /, който е залегнал в Померана, Немският Шпиц, Самоеда, Norwegian Elkhounds и Keeshonden , които са известни и днес.

Помераните не са били познати само в Западна Европа те са били използвани и в студените пусти земи на Русия и Сибир да дърпат шейните. Руската лайка е куче добре известно на много хора , като куче за впряг, което има подобен произход като померана. Като цяло е прието, че померана произхождат от една северна порода – Arctic spitz .


Кралица Шарлота, която е била германската жена на Крал Джордж III , донесла двойка Померани във Великобритания през 1767 год. техните имена са били Phoebe ( също се е произнасяло и Phebe ) и Mercury. Те са живяли в Kew в Западен Лондон, като са намерени много картини, рисувани от художника Sir Thomas Gainsborough , на тези кралски кучета. През 1870 год, Английският Клуб официално признава Померана като порода прибавяйки го в групата на Шпицовете .
Породата е придобила популярност в Британците едва когато Кралица Виктория проявява интерес към породата. Въпреки,че тя е правнучка на Кралица Шарлота тя открива за пръв път породата при пътуване до Италия през 1888 год.Тя се сдобива с няколко кучета в Флоренция , в ключително и Marco ,скогототя постигнала значителен успех- Marco тежал 5,50 кг.





Кралица Шарлота



Gainsborough's " Pomeranian and Puppy "

Кралица Виктория била почитател на много различни породи кучета, тя притежавала и развъдник за Померани които се казвал – Windsor Кралица Виктория толкова много обичала Помераните , че дори и когато умирала нейният померан Тури винаги стоял при нея на леглото и. Повлияни от части от Кралица Виктория, интереса на Британците към тази порода постоянно нараствал.

картина нарисувана от Sir Thomas Gainsborough на Mrs Robinson с нейният померан



Друга известна личност, която била завладяна от породата бил Г-н Гладстоун, за които се твърди, че притежавала черен померан. С настъпването на 20-ти век хората казвали ” има пари в помераните” те били продавани за до 250 Паунда. Помераните били може би най-скъпата порода, която можело да си купиш по това време.По този начин скоро имало много померани и цената им драстично паднала. Помераните били развъждани с такива темпове които днес Английският клуб не би позволил.

Във вестник имало статия за кучка, която родила за трети пъти , докато все още не била навършила 2 години. В трите си кучила, тя имала общо 24 кученца и всичко това за по-малко от 54 седмици.

По това време много популярен станал имбрединга, това се отразило на вида на главата на по-малките екземпляри, която заприличала на ябълка. Това от своя страна било извън стандарта , които налагал лисича муцунка. Статия от 1904 година гласи ” до този момент нито един домашен любимец , не е достигал такава популярност сред дамите както померана „






През 1891 год. в Англия е издаден първият стандарт и първият клуб за Померани. По-големите екземпляри на породата бързо излизат от мода и в началото на 2о –ти век развъдниците започват да произвеждат по-малки екземпляри, които приличат на тези които познаваме днес.В началото породата била показвана в два размера под и над 3 кг. , но по-големият размер не успява да добие популярност.

През 1911 год. клубът се опитал да забрани подстригването в всички породи, обосновавайки се с това , че по този начин всички кучета ще бъдат представени в истинският му вид. За щастие ситуацията не продължела дълго и през 1913 год. помераните били добавени в групата на кучетата които могат да се подстригват.

Първата световна война нанесла голям удар върху света на кучетата , главно заради връзката на померан с Германия породата не била предпочитана. И първото място за най-предпочитана малка порода заема Пекинеза, а през 1962 год. бил изместен от Йоркшир териер.